Оперната режисура се разглежда като вид приложна философия. Оперната драматургия като израз на взаимоотношението социум - индивид проследява социално - психологическите процеси и въздействието им върху музикалния език. Очертават се обективните граници на философския контекст. Формулират се социалните основания на композиционната и интерпретационна стилистика. Теоретичният анализ се доразвива в практически. Чрез създаването на работни хипотези за сценична реализация се напуска сферата на теорията и започва процес на трансфериране на авторовия замисъл към аналогови интерпретационни решения. Directing an opera is examined as a kind of a practical applied philosophy. The opera dramaturgy is an expression of social interrelation--the individual follows a social-psychological process and their impact on the musical language. The objective borders of the philosophical context are outlined. The theoretical analysis develops further to the practical. The sphere of theory is leaved through the creation of work hypotheses for stage setting and begins a process of transference from author's intention to analogue decisions for interpretation.